КРЀПОСТЕН1, -стна, -стно, мн. -стни, прил.1. Който е характерен за крепост. Той ходеше по войнишките помещения, по крепостните кули около града, където бяха настанени войници, спираше се да поговори едва ли не с всеки войник. Д. Талев, С II, 164. Двамата слязоха от крепостната стена, прекосиха мостчето на вътрешния ров и приближиха казармената сграда. Ст. Дичев, ЗС I, 532. С грамадни греди византийците нанасяха удари по обкованите с желязо крепостни врати. Д. Линков, ЗБ, 23— 24. Царевият палат, скрит зад втори крепостен зид, му се хвърли в очи с мраморните, нашарени е червени тухли стени. Ст. Загорчинов, ДП, 239.
2. Който се отнася до крепост, който е свързан с крепост. Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блещяха четирите пояса на телените мрежи, .., и най-горе. . , извиваха се куполите на крепостните оръдия. Й. Йовков, Разк. II, 73. — Спеше [градът], пазен от високите стени на крепостта, от стръмните каменни бойници и от високите кули, надвесени над крепостния ров. Н. Райнов, ВДБ, 57. Морето не можах да видя, но пред мен ясно личат крепостни валове около Абоба, които са хвърлили сега дълбока сянка. БР, 1930, кн. 3, 108. Аз съм служил в крепостната артилерия, но нашите топове до тия са като играчки. Г. Караславов, ОХ 1, 78. Крепостен град. Крепостна стража.
КРЀПОСТЕН2, -стна, -стно, мн. -стни, прил. 1. Който се отнася до феодалния обществен строй, при който феодалът притежава земята и закрепостените към нея селяни; феодален. Княз Йон Александър Куза, който застанал начело на княжествата Влашко и Молдова, .., изгубва разположението на двете най-големи буржоазни партии .. — когато се опитва да освободи селяните от крепостна зависимост. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Крепостно владение. Крепостен владетел. Крепостно имения.
2. Който принадлежи на феодал, според господстващото през този обществен строй феодално право. Някои селяни толкова обедняваха, че като нямаха вече достатъчно земя, която да ги изхранва, преминаха на работа при болярите и манастирите, станаха техни крепостни хора. А. Гуляшки, ЗВ, 9. Крепостните въглищари и рудари на спахии и бегове са робували и ангарували по нейните [на Витоша] долове и сипеи. П. Делирадев, В, 14. Класата на крепостните селяни възникнала от свободните общинници и някогашните роби и колони. Ист. VI кл, 1965, 61.
3. Като същ. крепостен м., крепостна ж., крепостни мн. Лице (мъж или жена), което с закрепостено към земята на феодал, което принадлежи на феодал; крепостник. — Ханко — попита Девора, но не смееше да извърне глава към него, — наесен ли ще станем крепостни на болярина? А. Гуляшки, ЗВ, 29. Роберто, Роберто, трябваше да го знаеш по-отрано — за един принц свободата има съвсем различен цвят и вкус от свободата на един гладен занаятчия или пребит крепостен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 281. Шевченко се роди в тази степ като крепостен на помешчика Енгелхарт. Е. Йончева, ЗГ, 44.
◊ Крепостен акт. 1. Юрид. Документ, който законно удостоверява правото на собственост на някое лице върху определен недвижим имот, обикн. земя; нотариален акт. Трета година вече, откак работя своя земя — моя собствена, купена с крепостен акт, скътан при данъчните квитанции в желязното сандъче. М. Вълев, ПСС, 40. 2. Истор. През епохата на феодализма — документ, който законно удостоверява крепостното право на феодал върху негов крепостник. Питаше го колко рубли би искал, за да откупи крепостника Тарас Григориевич .. — Бих могъл да скъсам крепостния му акт за не по-малко от две хиляди и петстотин рубли. Е. Йончева, ЗГ, 45. Крепостно право. Истор. В епохата на феодализма — законно, гарантирано от феодалната власт право на феодала да разполага със свободата на личността, живота, имуществото, труда и плодовете на труда на принадлежащите му селяни. В името на „естествените права“ на човека Волтер отричал феодалните повинности и крепостното право, искал преустройството на съда. Ист. X кл, 1951, 8.
— От рус. крепостный.