КРЀПОСТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до крепостник и до крепостничество. Не сте ли се запитвали досега че ако някога френските патриоти са мислили като вас, нямаше да имаме Френската буржоазна революция и крепостническият строй щеше да се запази до ден днешен? Д. Ангелов, ЖС, 47. Баща му бил крепостник на генерал Струков, но понеже с риск на живота си спасил от удавяне господаря си, императорът издал заповед да бъде освободен от крепостническата зависимост. К. Тулешков, НЗ, 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)