КРЀПОСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Истор. В епохата на феодализма — обществен ред, законно основан на крепостното право, който се характеризира с пълна зависимост и експлоатация на селяните от феодала земевладелец. Крепостничеството още не се беше превърнало в народно нещастие, закрепостените бяха малко, някъде се броеха на пръсти, а в много села изобщо ги нямаше. А. Гуляшки, ЗВ, 10.