КРЕСЛЍВО. Нареч. от креслив. Само орляци гарвани кресливо прелитаха и кацаха по телеграфните жици или падаха по земята. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Откъм канавката с позавехнала трева се чуваше цвъртенето на щурци, а в дивата круша наблизо кресливо се обаждаше една сврака. Сп. Кралевски, ВО, 132. Поручик Манев приближи до група войници, които шумно и кресливо спореха за нещо. П. Вежинов, ВР, 158. Те [жените] — се блъскаха, .., караха се кресливо, а понякога и се посбиваха с кобилиците. Всяка бързаше първа да си напълни менците. Ст. Марков, ДБ, 383. Следователят подскочи, загуби власт над себе си. — Ние не можем — викна той кресливо, — не можем да не вярваме на нашите първи хора в Преспа! Д. Талев, ПК, 718.