КРЀТАМ, -аш, несв., непрех. 1. Ходя, вървя, движа се бавно, трудно, едва-едва, обикн. поради умора, безсилие, болест и под. Той нито веднъж не спря да се огледа или да се замисли накъде да вървим. Кретах мъчително след него. П. Вежинов, ЗНН, 131. По пътя, задънена с товар дърва, едва креташе стара жена. К. Петканов, СВ, 12-13. Войниците, убити от дългия поход, кретаха по чакъла край рекичката. В. Ченков, ПС, 100. По улицата минава старец: похлопва с тояжката, крета. Н. Хайтов, ШГ, 26. Пътят беше кален, а пък воловците ми — едвам кретат — и двата грохнали от старост и гладория. А. Каралийчев, НЗ, 154. // За превозно средство, движено обикн. от животни — движа се много бавно, едва-едва, обикн. поради изтощение на животните или лош, труден път. След малко Динко забеляза от билото на хълма ветеринарния лекар и двуколката му, които кретаха бавно по серпантините на шосето, идейки от равнината. Д. Димов, Т, 393. Мудно крета по пътя една биволска шейна, накамарена с дърва. А. Каралийчев, ПС I, 7. Бричката крета и подскача. Колелетата нещо гъргорят с камъните, но вървят послушно подир кончетата. Ст. Станчев, HP, 79. ● Обр. А от друга страна, ние всички сме съгласни, че писателят не трябва да крета подир живота. Тъкмо обратното. Той трябва да бъде авангард. Б. Шивачев, Съч. I, 65.
2. Прен. Живея, съществувам трудно или без развитие, без промени, без да предприемам каквото и да било или да полагам усилия да променя, да подобря живота си. А сетне години виждаше една жена как крета в тежкия си нерадостен живот, сякаш е помъкнала всички мъки на плещите си. Вл. Полянов, БВП, 48. - Но защо да кретаме, защо пълзешком да напредваме, когато трябва да летим, да хвърчим! Ст. Даскалов, СЛ, 312. Мъчно ми е, че днес, когато всичко се движи с изумителна скорост, аз — уви! — вървя толкова бавно, едва кретам. Ив. Димов, АИДЖ, 180. Много по-късно той [Александър] разбра същността на тия противоречия — смъртта беше заличила вече единия от „мечтателите“. А той креташе като слепец между събитията и търсеше отговор на въпроса: къде и как. А. Гуляшки, Л, 248.
3. Прен. Съществувам, действам, осъществявам се едва-едва, трудно, лошо, почти без развитие или положителни резултати. Баща ми беше твърде плах в сделките, работеше, колкото да не седи без работа, предприятието креташе едва-едва. Б. Райнов, НН, 336. Такива преговори не могат да вървят — те кретат, скрибуцат като волска гальота или талига. Хр. Бръзицов, НЦ, 344. — A учителството как върви тук? .. — Крета — отвърна тъжно Елена. — Както е тръгнало, ще станем ненужни? В. Геновска, СГ, 199-200. А колко села едва кретат сега полуизгорени, без добитък и сечива, колко работни ръце гният по урвите на балкана и в братските гробници. В. Геновска, СГ, 176. Финансите, истина, кретат, / държавата май е фалирала, / но средства за път и банкети / в нас всякога са се намирали. Хр. Радевски, Избр. пр III, 131. // Прен. За време — минавам бавно, еднообразно, скучно. А в дядо Нойковия дом дните кретаха като в тъмница. Тук глас се не чуваше вече, тук за песни, за гуляи, .. и дума не можеше да става. Месец мина, ето и втори ще мине и дворът беше все тъй пуст и тъмен. Д. Немиров, Б, 121. И ето кретат слаби дни — /и във всеки техен лъх и час / звучи себепрезрение. Д. Дебелянов, С 1946, 20. А времето не бърза, / крета, / като бездомно, / старо псе. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 60.
4. Диал. Клатя се като вървя; клатушкам се, кретам се. Патиците на поп Лефтер кретаха една след друга към тинестия бряг. Ст. Мокрев, ЗИ, 5.
КРЀТАМ СЕ несв., непрех. Диал. Кретам (в 4 знач.). Уста Цончо имаше ръста и снагата на баща ми, само в хода не беше тъй пъргав и като ходеше някак се креташе на въз една страна и въз друга и баща ми казваше за него: „Ходи като хамата кокошка.“ IL P. Славейков, Избр. пр II, 37.