КРЕТЕНИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от кретенизирам и от кретенизирам се като прил. — Който има прояви, поведение на кретен. И през есента на 1933 година пред имперския съд в Лайпциг бяха изправени да отговарят като подпалвачи на Райхстага българите Георги Димитров, Танев и Попов, германският комунист Торглер и кретенизираният Ван дер Любе. Мл. Исаев, Н, 223.