КРЀХКИЧЪК, -а, -о, мн. -и, прил. Умал. от крехък; възкрехък. И напролет, .., там ще се зазеленеят младите лози, .., с крехкички още пъпки, които ще се разпукват под топлата ласка на слънцето. Ст. Марков, ДБ, 489. — Имаше при Мария — не знам още ли е там — едно младо гъркинче, тъничко, крехкичко... да го хруснеш. Ив. Вазов, Съч. XXI, 74. Почти във всяко отделение има по едно-две момиченца, младички, крехкички — душичката ти да се освежи! Д. Калфов, Избр. разк., 311.