КРЀХНАТ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от крехна като прил. 1. За калпак, шапка — накривен, килнат. Дядо Драган не беше още свършил приказките си, когато излаяха псетата наблизо до кръчмата и пред нас след малко се яви един момък с рунтав, но крехнат калпак. Π. Ρ. Славейков, БП I, XI. Тъмни, свити, никому неизвестни хорица са те, нашите деди. С бозови, абяни дрехи и с кожен калпак, крехнат над ухото. Зл. Чолакова, БК, 5.
2. За смях, глас, песен и под. — кръшен, звънлив. Святата гора срещу Анковия сарай, .., се огласи от хиляди славейски песни, които една от друга бяха по-крехнати, по-звънливи и по-трепетливи. Ц. Гинчев, ГК, 367. Циганите засвириха крехнатото българско хоро по гласа „Димитра льо русокосо момиче“. Ц. Гинчев, ГК, 348.