КРЕЧЕТА̀ЛО, мн. -а, ср. 1. В устройството на воденица — дървен механизъм, лопатка, която се удря о воденичния камък и друса коша със зърното, за да пада то в гърлото на воденичния камък. Само воденицата в дола, .., шумеше непрестанно и еднообразното тракане на кречеталото се носеше далеко из тихата и безучастна околност. Елин Пелин, Съч. I, 88. През тези сушави септемврийски дни бяха заглъхнали и водениците — нощем улеите и язовете бяха заприщени, за да се набере достатъчно вода, та кречеталата на разсъмване да заиграят върху мелничните камъни. Г. Караславов, ОХ IV, 502. Зеленясалото воденично колело се въртеше бавно и монотонно. Вътре кречеталото чаткаше, като картечница. А. Каралийчев, НЗ, 34.
2. Примитивна дървена играчка от две дъсчици, които при въртене се удрят една о друга и издават силен, неприятен шум. Сам [Борчо] си майстореше с полската кречетала от лескови цепейки, които гърмяха оглушително. Н. Тихолов, ДКД, 39-40. Реката шумеше и някъде далеч квакаха жаби, като че ли момчетата си играеха с дървени кречетала. К. Калчев, СТ, 87.
3. Муз. Ударен инструмент без определен тон, съставен от дървено зъбно колело и една или няколко пластинки, които при въртене на колелото се удрят в неговите зъбци и издават специфичен звук.
4. Прен. Неодобр. Човек, който говори много, невъздържано и шумно. Непрекъснато съм дърдорел! .. Кре-че-та-ло. . Добре, но струва ми се, тесен ще ти се види салонът утре от това кречетало! Д. Калфов, Избр. разк., 150. — Прогласяването на княз Долгоруки за император! — извика един запъхтян хлапак с куп вестници под мишница, .. — Поразено кречетало! Що лъжеш? — извика един, като бързо прегледа вестника. Ив. Вазов, ИСМ, 50. Очакваше, .., да разкрие най-после всичко и да докаже и на управниците, и на жените, .., че онова, което е говорила досега, е вярно. Че тя не е някакво си кречетало, бъбрица, а защитница на правдата и честта на новите хора. Ст. Даскалов, ЕС, 22-23.
◊ Дрънкам (меля, плещя, дъдря) като (воденичарско, воденично) кречетало. Разг. Ирон. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Цялата тая птича дружина лети след черния кълвач, прехвръква от дърво на дърво, от клон на клон, следвана от една ореховка, която кряка като кречетало и непрекъснато се кара. Ем. Станев, ЯГ, 55. Райко му махна [на Батул] с ръка и продължи все тъй, обърнат към хората си: — Ти не бъбри като воденичарско кречетало, а иди ги посрещни. Ст. Загорчинов, ДП, 43.