КРЕЩЯ̀ЩО. Нареч. от крещящ. Околийският началник се върна заедно с младия Сурдолов и вехтата сива стая сякаш потъмня още повече пред крещящо елегантната външност на студента. Беше облечен в скъп пепитен костюм, в синя риза с висока яка и дълги ръкавели. П. Вежинов, ВП, 34. Облича се крещящо.