КРИВА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дебела тояга, обикн. със закривен край, която носят овчарите, пастирите и с която карат стадото; гега, сопа. Той трябва да догони стадото си, .. крачи живо из високата трева и белият му кривак в още по-широки крачки се премята пред него. Й. Йовков, ΒΑΧ, 151. Ала знаете ли нещо за началника на пастирите, .., за селския пъдар, който ходи с дрянов кривак на рамото и с препасан на кръста волски рог? К. Калчев, ПИЖ, 71. Когато издъхнала последната овца, горкият овчар се изкачил върху могилата, опрял се на кривака си, извадил си кавала и засвирил. А. Каралийчев, НЗ, 97. Расти Стоенчо, та порасти, че не тръгна по бащина си занаят, най си нарами кован кривак, запъхна си меден кавал, .., та си хукна по седенки. Ил. Блъсков, С, 30.
◊ Изповядвам / изповядам с кривака по главата някого. Диал. Бия, пребивам някого.