КРЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Който е малко крив, леко крив; възкрив. Той [Ботев] беше висок, .., с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза. Ив. Вазов, Съч. VII, 166. Кунка Димовата, смирена и бедна девойка, малко кривичка с ногата, — никой не се лакомеше за нея, а Герчо от другите по-долу не падаше. Елин Пелин, Съч. V, 99. — Ала дядо ви Хаджия е добър и правдолюбив човек, и за това аз тряба да ви кажа, че и той е малко кривичък в тая работа. Л. Каравелов, Съч. II, 23. Откогато е постъпил новият директор, всичко е наредено и утъкмено, щото не остана кривичко нито навръх игла. ДЗ, 1868, бр. 19, 75.