КРЍВНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от кривна и от кривна се като прил. Кривнат; килнат, накривен, наклонен. Безстрастна / фигура във отсрещний двор / спи, свряна в сенчицата, тясна / на тъжно кривналий стобор. К. Христов, Избр. ст, 288. Селянинът с кривналата шапка беше чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VI, 211.