КРЍВНУВАМ, -аш, несв. (диал.); крѝвна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. крѝвнат, св., непрех. и прех. Криввам. Пещерата, обаче, кривнува наляво в тайнствените глъбини на планината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 50. Тя [Недка] сега работеше нещо в зимника и час по час излизаше оттам, кривнуваше в бараката сред двора и скоро тичешком се връщаше с купчинка дърва. М. Кремен, СС, 17. — Имах да ви кажа нещо, но сега не ще ви го кажа — кривнува глава Марженка, като малко сърдито дете. Д. Калфов, Избр. разк., 324. Кривнуваме в дясно и по висок и дълъг дървен мост минаваме укротялата, като мъртва, Велека. П. Росен, ВПШ, 130.
КРЍВНУВАМ СЕ несв. (диал.); крѝвна се св., непрех. Криввам се.