КРИВОКРА̀К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има криви крака; кривоног. — И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена. Й. Йовков, А, 11. Учители, .., монахини, кривокраки баби и шумни деца — всички се размесваха в тая нестройна тълпа, която извираше от тясната врата на черковния двор. Ст. Дичев, ЗС I, 72. А баща ми се постара да ми купи кривокрак кон .., да ма стегне надве-натри за път и да ма поведе със себе си. Л. Каравелов, Н, 1881, кн. 1, 23.
2. Като същ. кривокрак м., кривокрака ж.., кривокрако ср., кривокраки мн. Човек (мъж, жена или дете) с криви крака; кривоног, кривонога, кривоного, кривоноги. — Че аз в двореца влизам-излизам като у дома си. Те туй приятелство какво си го мислят? .. Не, ще заведат онази черна муцуна .. кривокракия в двореца, че той за пред очите на цар ли е? Ст. Л. Костов, Г, 30.