КРИВОЛЀНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от криволя. Късно след полунощ, подир дълго криволене из планинската пазва, водачът каза, че сме близо до лагера. Π. Κ. Яворов, ХК, 103, Поради криволенето на реката, пътят минава ту от едната, ту от другата ѝ страна. Н. Попфилипов, РЛ, 85. Водеха ни ту към една, ту към друга посока, .. Това криволене насам-нататък се правеше от военна хитрост. ВЦ, 1888, кн. 20, 28.
— Друга форма: кривулѐне.