КРИВОЛЍЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от криволича. Едно малко параходче с криволичене ни доведе успешно до пристанището. Г. Белев, КВА, 344. Мошията, .., беше близо. Още едно криволичене на пътя и между върбите изникна нейната висока ограда, от остри колове. Ст. Дичев, ЗС I, 456. Забележителна е тая река и по големите криволичения, които е принудена да прави, додето излезе нашироко в долината на Марица. Ив. Вазов, Съч. XVI, 28.
— Друга (диал.) форма: кривулѝчене.