КРИВОНО̀Г, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има криви нозе; кривокрак. И следите на единия бяха малко необикновени, широко стоящи една от друга [върху паркета] — криви. Несъмнено той е бил кривоног. Р, 1926, бр. 229, 3. Той Зеркон, .., бе подобен Есопу, нисък, гърбат, кривоног, късонос. Г. Кръстевич, ИБ, 261.

2. Като същ. кривоног м., кривонога ж., кривоного ср., кривоноги мн. Човек (мъж, жена или дете) с такива нозе; кривокрак, кривокрака, кривокрако, кривокраки. Ала не бе немотията, която бе сковала тия лица в страшното разнообразие на уродливост. Кривоноги, със сплеснати чела, .., трагични и оживели видения на някой нов Гоя или Домие. К. Константинов, ПЗ, 192. Кривоногият бавно се отдалечи.


Източник: Речник на българския език (онлайн)