КРИВУ̀ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Криволест. Овални и полуготически прозорци, защитени с кривулести железни пречки, пускаха обилна светлина в стаите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. Вита потърси с очи мястото, където се намираше пещерата и веднага се спусна надолу, оставяйки зад себе си дълбока, кривулеста бразда в снега. Ем. Станев, ПЕГ, 81. След двадесетина минути клатушкане по кривулести странични сокачета, файтонът спря. П. Мирчев, Е, 162. Кривулеста улица.