КРИВУЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Криволя. Дълго време умното животно кривулеше по волята си в разни посоки, .., като че внимателно проверяваше почвата под стъпките си. Й. Йовков, Разк. II, 45. Една пътечка кривулеше едва забележимо нагоре и спираше до някакви струпани камъни. Ст. Загорчинов, ДП, 30. От езерцето изтичаше ручейче и весело кривулеше между корените на вековните дървета. О. Василев, ДГ, 8.