КРЍЗА ж. 1. Мед. Решителен, важен момент, период, в развитието на болест, от който зависи изходът на болестта. Тифозната криза беше преминала благополучно и той обяви тържествено на домашните на Подялкова, че опасност няма вече и даже не счита за нужно да посещава Подялкова. Ив. Вазов, Съч. IX, 76. Кризата на болестта отдавна бе минала. Само отвратителното чувство на гадене все още мъчеше болната. Кр. Кръстев, К, 211. Когато Кольо телеграфира на родителите си в Елена: „Болната прекарва тежка криза. Лекарският консулт препоръчва да дойдете“ — те веднага тръгват за София. М. Кремен, РЯ, 252. За през нощта се нареди дежурство, а докторът бдя почти цяла нощ над него. Мина ден-два, кризата не стихваше, но температурата спадна. Ц. Тодоров, СбАСЕП, 541.
2. Мед. Внезапен, силен пристъп на болест, съпроводен обикн. с много силни болки и под. А вие не се безпокойте, другарю! Това е обикновена бъбречна криза с малки усложнения. Кл. Цачев, СШ, 143. — Язва имам, брат — оплака се той. — Снощи, като ме хвана пак кризата, па ха! па де! Щеше да ме скъса. X. Русев, ПС, 61. Йовков казваше: — Само жена ми умее да ме гледа, когато ми се случи да имам криза. Ц. Тодоров, СбАСЕП, 541. Майка му беше по-зле: през нощта у болната се появи сърдечна слабост. . Докато траеше кризата, той ходи няколко пъти до аптеката, а останалото време преди обеда прекара край болната. Ем. Станев, ИК I и II, 76. Жлъчна криза. Сърдечна криза. Чернодробна криза. Нервна криза. Психическа криза.
3. Решителен, важен момент в развитието или живота на човек, свързан обикн. със силни преживявания, промени и под. „Сигурно всички жени преживяват такава криза, когато станат майки — утешаваше се Соня. — Мъжът е всичко, докато дойде детето; после сърцето става тясно за двама.“ X. Русев, ПЗ, 259. Най-трагичните душевни кризи стават приятни и свидни отпосле, като спомен. Й. Йовков, Разк. III, 96. След излизането на „Критици“ Маринополски изживял една от ония вътрешни кризи, които — по собствените му признания — винаги са завършвали с откриване на нова страница в неговия живот. Ив. Богданов, СП, 86. Подир Илинденското въстание през 1903 година аз [Яворов] преживях моята криза. М. Кремен, РЯ, 294.
4. Дълбоко разстройство, сътресение в обществения, политическия и стопанския живот на обществото поради икономически причини, придружено с влошаване на положението на всички трудещи се. Безработица, криза, депресия! Тия три думи като че ли бяха заместили всяка усмивка, всяко „добро утро“ и всяко „довиждане“ в устата на хиляди, милиони мъже и жени. Ал. Бабек, МЕ, 239. Кризата ни беше попарила, нямаха занаятчиите работа и се чудеха как да си прекарат времето. Селяните нямаха пари, слабо купуваха. Н. Хайтов, ДР, 123. — Криза, криза. . Всеки с кризата се оправдава. И който има, и който няма, се оплаква. Николачко взема наем от четири дюкяна, пенсия има, и той за криза ще ми разправя. . Й. Йовков, 04. 7. Записани в работа, отрупани в грижи, съсипани от кризата, омърлушени, попарени, селяните на Ропонково се мяркаха по улиците като сенки. Елин Пелин, Съч. IV, 271. Икономическа криза. Политическа криза. Правителствена криза.
5. Разш. Рязка промяна, обикн. към по-лошо, в състоянието, развитието на нещо, която има решителни, важни последици. Окончателният край идва след продължителна криза в ръководството на Комитета. Ив. Унджиев, ВЛ, 73. Сега групата му изживява тежка криза, поради което е изостанала в производството и се намира на едно от последните места. Ив. Мартинов, М, 104— 105. От деня, когато замахна по нея със стъклената кана, нещо като че рухна и се сгромоляса между тях. Наистина — кризата мина. Те започнаха отново да си говорят. А. Гуляшки, МТС, 301. Съвременният театър прекарва една тежка криза. Ал. Балабанов, Худ., 1909, кн. 4, 22.
6. Належаща, остра нужда от нещо, което обикн. е в малко количество, не достига или не се намира. В тая криза от слуги учтивостта към тях е задължителна. Ив. Вазов, Съч. IX, 13. — Криза, криза ти казвам и по слугините. Няма ги — шопкините не се приближават, а пък севернячките тичат по богаташките и еврейките, че ги подлъгват много пари. Г. Райчев, ЗК, 12. Запомнил съм те все с нечиста риза, / с протрити лакти, с неподстриган врат; / запомнил съм те все в парична криза /и все бездомен в столичния град. СбСТ, 253. Жилищна криза.
— От лат. crisis през фр. crise или нем. Krise. — Български книжици, 1858.