КРИКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Креслив. Далеч от тоя шум криклив и суета, / в сърцата майчини, ../.., довек ще бъдат съхранени / светите спомени. Π. Π. Славейков, ОБ, 21. Самичък поп Матей, . ., / се дяна някъде, с крикливий пъстър рой, / които из града се татък разпиляха. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 129.