КРЍКЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Рядко. Умал. от крик1. Но тая невинна радостна игра сдоби изведнаж по-войнствен характер: ръчичките замахаха по-живо, размениха се малки юмручета, чуха се застрашителни крикчета и се вдигна писък и врява. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12.
КРЍКЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от крик2; малък крик. С манивелата, която се намира до голямото ходово колело въртим в съответната посока, за да повдигнем жетварката до положение да стане възможно пускане на крикчето. М. Дуковски и др., СМ, 240.