КРИМИНА̀Л м. Остар. Криминалист. Днес са настанале вече такива времена, в които криминалете осъждат не само явните, но и тайните убийци, които под вид на добронамереност жертвуват човеческия живот без срам и без разкаяние. Знан., 1875, бр. 22-23, 360.

— От лат. criminalis през нем. Kriminal и фр. criminel.


Източник: Речник на българския език (онлайн)