КРИН, крѝнът, крѝна, мн. крѝнове, м. Ароматно градинско цвете с едри бели или жълти цветове; крем1. Lilium candidum. Широките стрехи [на къщите] хвърлят прохладни сенки в дворовете, дето зеленеят чимшири, мирише на латинка и крин и по чардаците кротко се вият асми. Н. Тихолов, ДКД, 123. От разклащането белите оранжерийни кринове във вазата се разпаднаха и масата се покри с бели листа. М. Грубешлиева, ПИУ, 242.
◊ Бял крин. Крин; крем1. Lilium candidum. „Ще ти покажа прелестни градини, където бял крин и трендафил ален(изпълват въздуха с благоухания.“ Ст. Михайловски, Мис, 1896, кн. 3-4, 172. Син крин. Рядко. Растението Iris germanica. Величественият син крин, който краси нашите градини, ние наричаме магарешки уши. Ив. Вазов, Съч. XVII, 109. Люляките са цъфнали покрай оградата, .., подал е месести кълнове синият крин. Й. Йовков, ПГ, 215.
— От гр. κρίνον, κρίνος.