КРЍНКА1 ж. Умал. от крина; малка крина; криница, криничка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КРЍНКА2 ж. Диал. Пушка кримка. Бай Ангел Койнов, мечкоубиецът, с тежката кринка на рамо, не ни придружи, .., тоя път в нашето пътуване. Ив. Вазов, Съч. XVII, 95. Мило беше да гледа човек тая шепа заслужили на отечеството хора, .., в своите униформи, крепко да държат кринките, с които са отбивали от шипченските върхове турските ордии. Бълг., 1902, бр. 529, 2.