КРЍНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Обикн. в съчет. Кринкова пушка. Кримка. Във Вакарел беше митницата, а на Маркова капия пазеха селяни с тежки кринкови пушки. А. Каралийчев, ПГ, 211. Същите братя закупили от Министерството на войната 11 000 кринкови пушки. Д. Казасов, ВП, 54.