КРЍНЧЕ мн. -та, ж. Умал. от крина; малка крина. Едни добичета спущат мляко, като им се покаже кривак, други — като тропне пред тях кринчето с ярмата. Ил. Волен, МДС, 152. Една сутрин Момчил беше приклекнал в дама и в старото засъхнало кринче бъркаше ярма за малачето. З. Сребров, МСП, 20. Много вода беше изтекла от ония щастливи времена, когато всичкият данък, който плащаха обикновените люде, свършваше с една агнешка кожа, кринче жито и черпак бяла мас. А. Гуляшки, ЗВ, 8. През есента [стопанинът] ми отмери десет кринчета храна като огън. А. Каралийчев, ПС I, 170.