КРИСТАЛИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Хим. Физ. Процес, при който течни и въздухообразни тела или разтвори на твърди вещества се превръщат в кристали. Бил построен микроскоп, който увеличава до 240 пъти и позволява да се наблюдават редица процеси, протичащи при повишена температура, като например кристализацията. К, 1963, кн. 3, 41. От половин година се мъчеха да намерят нов начин за кристализация на полиестера. А. Михайлов, ДП, 5. Кристализация на соли.
2. Прен. Книж. Превръщане на нещо (идеи, мисли, виждания и др.) в чист, ясен вид; избистряне. Той често не чака да се извърши оная кристализация на впечатлението от живота, не доносва вътрешно творбите си, а ги оформява в процеса на писането. СбАСЕП, 107. Те [песните] са наистина най-хубавото от фолклорното богатство на бесарабските българи, плод на многовековна творческа кристализация. ВН, 1955, бр. 281, 4.
3. Остар. Кристал (в 1 знач.). Кабинетът особено поглъщаше времето му, дето класифицираше геолого-минералогическия си материал: камъчета, .., кристализации. Ив. Вазов, ЗП, 3.
— От фр. cristallisation през рус. кристаллизация.