КРИСТАЛИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Хим. Физ. Превръщам се в кристал (в 1 знач.), ставам на кристали. Флуоритът се отличава със следните физико-химически свойства: кристализира в кубичната система със стъклен блясък и различно оцветяване. ВН, 1959, бр. 2571, 4. Често по време на работа по неорганична химия той получаваше разтвори на вещества, които след известно време кристализираха. К. Манолов, ВХ, 78.
2. Прен. Книж. За идеи, мисли и под. — придобивам определена форма, вид, ставам напълно ясен; избистрям се, изяснявам се. Учението за атомите, за прекъснатия строеж; на материята кристализира постепенно през вековете, като преодолява препятствията на отживелите идеи. Б. Илиева, КХСН, 58. Толкова рано е още да отделяме от паметта си най-същественото от неговия живот, което тепърва ще кристализира в спомен. Н. Лилиев, Съч. III, 34. Историческият опит на народа е кристализирал вече в едно високо съзнание. B. Марковски, ПЗ, 8.
3. Прен. Разг. За човек — премръзвам от студ; вкочанясвам се. Когато се убедиха, че ония са вече далеч, Мишо и Генко излязоха от скривалището си. — Ух, че топличко! То зад стената щяхме да кристализираме. П. Проданов,C, 77.
КРИСТАЛИЗЍРАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Кристализирам (във 2 знач.). Впечатленията ми се бяха кристализирали, образите сдобили гранитна плътност. Ив. Вазов, Съч. IX, 200. Една умствена дисциплина, .., би подействувала благотворно. А че и за такова нещо има елементи у поета, свидетелствува стремлението му към художественост, което почти с всяка една пиеса все повече и повече се кристализира. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 258.
— От нем. kristallisiеren.