КРИСТАЛЍН м. Анат. 1. Лещовидна част на окото, през която влизат светлинните лъчи; гледец. Непосредствено зад зеницата е разположено прозрачно тяло с форма на събирателна леща кристалин. Д. Мишев и др., ТТ, 11. Зад ириса срещу зеницата се намира кристалинът, който представлява лещовидно прозрачно тяло. Физ. XI кл, 1958, 109.

2. Веществото, което се намира в тази част на окото. Под влияние на ултравиолетовите лъчи както кристалина, така и течностите във вътрешността на окото, флуоресцират с видима светлина. В. Врански, МВЛ, 96.

— Нем. Kristallin или фр. cristallin.


Източник: Речник на българския език (онлайн)