КРИСТАЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Минер. и геол. Кристален (в 1 знач.); кристалически. С течение на времето влажният въздух, съдържащ СО2, действува на повърхността на стъклото като слабо кисел разтвор и предизвиква особена корозия на стъклото във вид на тънък слой от кристаличен „налеп“. Н. Николов, М, 289-290. Планинските масиви са съставени главно от плочници, мрамор, кварцити и шуплест варовик от кристаличен и морфологичен произход. Б. Темков, К, 4.