КРИСТАЛОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който има вид на кристал, наподобява кристал (в 1 знач.). Всички почти [планински кристали] са кристаловидни, много са лъскави и прозрачни. Д. Мутев, ЕИ, 124.

2. Кристален. Пред тия монастирски здания (cup. внетре в монастиря) течат шест източници (чешми) с изобилна и кристаловидна вода, която е летно време студена като лед. Неофит Рилски, ОМР, 59.

Кристаловидно тяло. Остар. Книж. Кристалин. Зади водната влага и зеницата ся намира кристаловидното тяло. Лицата на двете му страни не са еднакви. НКАФ (превод), 116.


Източник: Речник на българския език (онлайн)