КРИСТАЛОЍД м. 1. Хим. Вещество, което кристализира лесно, а в разтворен вид лесно преминава през растителна или животинска ципа. Като прие, че свойството да кристализират се крие в самата същност на веществата, Грейъм ги раздели на две групи: първите, които образуваха лесно кристали, той наименува кристалоиди. К. Манолов, ВХ, 183. Осмотичното налягане на кръвта е много постоянно и се регулира от съединителната тъкан, бъбреците и централната нервна система. Дължи се главно на кристалоидите в кръвната плазма. Б. Койчев, Б, 106.
2. Бот. Хим. Твърдо вещество от органичен произход, което се съдържа в клетъчния сок и има форма на кристал (в 1 знач.).
— Лат. cristalloidis.