КРИТИКА̀РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Пренебр. Действие, проява на критикар; кршикарстване. Г. Страшимиров нарича презрително всички, които се осмелиха да се изкажат неблагоприятно за него, писачи, а критиката им критикарство. Д. Благоев, ЛКС, 110. — Пъдиш ме, пъдиш!. . — Като си председател, че само ти имаш право да седиш на язовира, нали? .. Критикар! .. Всичко го е ударило на критикарство и той, вчерашен келеш, и той! Ст, 1968, бр. 1189, 2.