КРИТИКУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Разкривам и изтъквам грешките, недостатъците на някого или на нещо от определени позиции. Политическото обезграмотяване на народа, което беше цел на реакционните режими от последните две десетилетия, не бе постигнато и народът продължаваше да критикува и съди тия режими. Д. Ангелов, ЖС, 71. — Тук няма никаква логика, тук има само програма с разни точки и от тия написани точки той ме критикува, а сам не разбира в какво се състои разликата между мен и хора като него и като Анастаси. Ем. Станев, ИК I и II, 78. През последните два класа на гимназията Борис Тъкачев понякога критикуваше баща си, задето не взема дейно участие в обществените борби. Г. Караславов, ОХ I, 189. Гандев стои прав до прозореца, .., гледа разсеяно навън и вяло и скучно критикува снощния концерт на филхармонията. П. Незнакомов, БЧ, 79. критикувам се страд. и взаим. — Ние всички имаме право да се критикуваме и да изправяме грешките си. И. Петров, MB, 63.