КРОЙ, кро̀ят, кроя̀, мн. кро̀еве, м. Остар. Книж. 1. Кройка (в 1 знач.); кроеж. Тоя старец, облечен чистичко, в редингот от старомоден крой, влязваше в салона на „Славянската беседа“ акуратно при отварянето на всяко събрание. СбЦГМГ, 57.
2. Кроеж (в З знач.). Долу, хей, крилата! Всичко нека низко, равно да стои: / Един крой и цвят да имат къщи, лица и души. Ив. Вазов, ИГП (превод), 146.