КРОКОДЍЛ м. 1. Голямо, подобно на гущер, хищно земноводно влечуго, което живее в реките на тропическите страни и има твърди рогови плочки по кожата си. Crocodilus. Тонев отскочи ужасен назад. Из плитчината припляскваха с назъбените си опашки пет-шест крокодила, които го дебнеха алчно със злите си зелени очи. П. Бобев, К, 7. На пясъка лежеше крокодил и се препичаше на слънце. Крокодилът беше доста едър,.. , имаше здрави, доста дебели крака, плоска глава, широка хищна муцуна. Гр. Угаров, ПСЗ, 543.
Прен. Разг. За изразяване на грубо, неприязнено отношение към много грозен или зъл човек. Моят братовчед си взе грозна и зла жена — същински крокодил.
2. Само мн. Зоол. Подклас водни влечуги, които образуват всички видове от тези хищни животни. Crocodilia. Крокодилите се размножават чрез яйца и се хранят с риба, бозайници и птици.
— От гр. κροκὁδειλος. — С. Врачански, Нeдeлник, 1806, 244б.