КРОНДЀЛ м. Диал. Крондир1; крондил1. Там си има три девойки, / .. / Коя тебе чаша подаде, / чаша подаде със водица, / със водица, с крондел винце, / .. / Тя е твойта духовница. Нар. пес.СбВСт, 277.
