РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


КРОНДЍЛЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от крондил1; крондирче1, кронделче.

КРОНДЍЛЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от крондил2.

КРОНДЍЛЧЕ3, мн. -та, ср. Диал. Умал. от крондил3; крондирче2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)