КРОНДЍРЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от крондир1; малък крондир, кронделче, крондилче1. Тогава Деле изнесе жълтеникавото крондирче и тук, на място, сред новата овощна градина пийват за здраве и берекет. Кр. Григоров, ТГ, 5. Селякът пиеше „здравица“ и при всяко дигане на бъклицата, крондирчето, павурчето, паницата или чашата, казваше:— Наздраве! Ив. Хаджийски, БДНН I, 112.
КРОНДЍРЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от крондир2, крондилче3.