КРОС1, кро̀сът, кро̀са, мн. кро̀сове, след числ. кро̀са, м. Спорт. Състезателна дисциплина в леката атлетика, представяща масово надбягване по пресечена местност, предимно в поле, ниви и други терени. Трябва да се спортува, трябва да устроим кросове, надбягвания. П. Вежинов, ЗЧР, 174. Есенен крос. Масови кросове. Пролетен крос.

— От англ. cross-country през рус. кросс.

КРОС2, кро̀сът, кро̀са, мн. кро̀сове, след числ. кро̀са. Спорт. Удар при бокс, когато ръката на единия боксьор парира ръката на другия.

— От англ. to cross 'пресичам' през рус. кросс.


Източник: Речник на българския език (онлайн)