КРО̀ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Гальов. Умал. от кротък. Детенцето ми беше такова едно хубавичко, беличко и кротичко. Н. Каралиева, Н, 24. Да, господа съдии. . Макар обвиняемият субект да ви изглежда на пръв поглед съвсем наивен, простичък и кротичък като буболечица, аз съм сто на сто уверен .. — че пред нас стои изправен един изтънчен, перфиден крадец. Д. Калфов, Избр. разк., 55-56. Досега Манчо беше тихичък, кротичък на вид, не ругаеше никого, не караше кооператорите да работят много. Кр. Григоров, И, 30. — Дошли хората да ми кажат, че ще гласуват за мене. И то тъкмо ония, които вървяха с Бубев. Сами идат. Кротички, като агънца, сами идат и казват: „Ще гласуваме за вас, г-н Масларски!“ Й. Йовков, М, 129.