КРОТКОДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Книж. Рядко. За човек — който е кротък, тих по характер. Понякога и в теб не е ли сгушен / зачатък на предател, / когато сив, уплашен, кроткодушен / без собствен лик на всички си приятел? Бл. Димитрова, Л, 284.