KPО̀TOM нареч. Диал. Обикн. в съчет. с предл. с. С кротост; кротко. Момичето се въртя с лакти встрани, .., но майката с кротом го приласка и то протегна шийка, та ѝ прошепна нещо на ухото. Ст. Даскалов, СД, 263.


Източник: Речник на българския език (онлайн)