КРОЯ̀ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Кроя. — Снощи пак ми намекнаха за Мота, Мариновата. Аз цяла нощ не мигнах. Мислих, мислих и... видях, че не ще е зле, ако я вземем за Бояна... Моя ум така кроява; вие какво ще кажете? Ил. Волен, ДД, 150-151.