КРУК и удвоено КРУК-КРУК междум. Диал. За изразяване на звук, издаван от пуяк; клюк. Накацаха вcu небесни / птици покрай Пуя: / всяка чака чудни песни / от него да чуе. / Ала Пуйо една кара: / „Крук, клюк“ чак до края. СбХ, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)