КРУ̀КАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. За пуяк — издавам звук крук; клюкам.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
КРУ̀КАМ2, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Куркам. Горкото детенце ся свива, стиска си дланчиците, премята си надире главата и изпъква си ръчиците. Чюе ся да му крукат червата от вятър, който ако излезе, поолегква му. Лет., 1871, 128.