РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КРУ̀КАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от крукам¹; клюкане.

КРУ̀КАНЕ² ср. Остар. и диал. Куркане.

Източник: Речник на българския език (онлайн)