КРУ̀МОВКА ж. Остар. Българска войнишка шапка без козирка; кепе. Пълна с трошляк, шейсет и втората количка се отправя към ръба на пропастта и „пети номер“ я обръща. После се връща — с посмъкнати сини панталони, гол до кръста и с напето накривена крумовка. Н. Хайтов, ШГ, 100. Партизаните си личаха отдалече — те бяха облечени с най-различни дрехи, но бяха окичени с револвери, с яйцевидни бомби, с бухалки, с патронни ленти. .. Комай всички бяха с крумовки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 282.